Любимецът на Тангра - кан Крум

 Политиката на българските канове от рода Дуло, начело с Аспарух и Тервел, довела до първоначалното укрепване на българската държава върху територията на Балканския полуостров. Но положителните насоки и тенденции в развитието на България се прекъсват временно поради развилата се политическа криза през 60-те и 70-те години на VIII век. Тя била свързана с борбата между отделните  управляващи прабългарски родове за надмощие над ханската власт. През отбелязания период Византия решила да се възползва от създадената ситуация и да започне война срещу България с цел нейното унищожаване. Изразител на тази политика станал император Константин V Копроним (741-775). До смъртта си той организирал общо 9 похода срещу българската държава, но не успял да я ликвидира.

 Най - сетне по времето на кан Кардам (777-802) вътрешните междуособици били прекратени. През 789 г. българска войска проникнала по долината на р.Струма и унищожила разположения на стан византийски отряд. Военните действия срещу Византия продължили през 791-792 г. В битката край крепостта Маркела войската на новия византийски император Константин VI била поголовно разбита и българите пленили обоза, съкровището, императорската шатра и цялата й прислуга. По силата на сключения след това договор империята отново се задължила да изплаща ежегоден данък на българите.

 А в зората на следващия IX век на българския хоризонт изгряла страшната звезда на кан Крум.

 Установената външнополитическа линия била продължена още по-настойчиво при наследника на Кардам – Крум. Смята се, че хан Крум е произхождал от т.нар. панонски българи. Че е потомък на Кубер, синът на Кубрат и братът на Аспарух. Този български владетел поставя началото на една нова династия, която управлявала почти до края на Х век.

  Кан Крум се възползвал от разгрома на Аварския хаганат под ударите на Франската империя (в края на VIII - самото начало на IX век тя, начело с нейния владетел Карл Велики, е най-силната сред страните в Западна Европа) и през 805 г. включил част от неговата територия (Трансилвания и Подкарпатието) в пределите на България.

 Границите на държавата се разпрострели на северозапад до Средния Дунав, на север до гористите Карпати и на североизток до р. Днестър. В български ръце попаднали богатите солни и железни рудници в Трансилвания и Карпатската област. В пределите на държавата били включени и редица славянски и прабългарски племена, които дотогава се намирали под аварско владичество. Под българска власт попаднали и част от аварите.

 Последиците от настъплението на кан Крум в тези територии имали твърде важно значение за по-нататъшното укрепване на българската държава като независима политическа сила. Един от основните резултати било установяването на непосредствено съседство с Франската империя. Така в тогавашна Европа съществували три големи държави: Византия, България и Франското кралство, което след 800 г. станало империя.

 С това териториално разширение на северозапад България от началото на IX век започнала да се превръща във важен фактор в живота на Европа.

 В началото на IX век отношенията между България и Византия все още били мирни, но териториалното резширение на България и засилването на нейното влияние в Средния Дунав се посрещнали с недоволство и безпокойство от империята.

 През 807 г. император Никифор I Геник организирал поход срещу България, поставяйки си за цел да я покори. Но той достигнал до Адрианопол (Одрин) и бил принуден да се върне в столицата поради бунт в Мала Азия.

 На тези действия, обаче, кан Крум отговорил с противодействия и през 808 г. с войските си се насочил на югозапад по течението на р. Струма.

 Било пролетта на 809 г. Кан Крум обсадил крепостта Средец - сърцето на Балканския полуостров - с многобройна войска навръх Великден, нападнал я в разгара на светлите Христови празници.

 Никой почтен християнин не можел да допусне дори мисълта, че някой ще дръзне да навлече на душата  си такова безчестие - да пролива кръв в деня на светото възкресение Христово.

 Но Крум имал друг бог - и крепостта Сердика била срината със земята, целият гарнизон бил избит до крак, а и много граждани. Цялата област паднала в български ръце.

 След Константинопол и Солун, Сердика била третата по важност твърдина на Византия. С превземането й българската държава си осигурила стабилни изходни позиции за завладяването на Македония. През нея преминавала и една от важните пътни артерии на Византия, свързваща Константинопол със Средна Европа. След завладяването й от българите се създавали нови благоприятни възможности за активизиране на търговската дейност на страната.

 Или иначе казано, чрез тази крепост България вече владеела центъра на Балканския полуостров!

 В отговор на тези действия на кан Крум, император Никифор предприел заселвания на византийци по Струма и в Македония с цел да предотврати проникването на българските войски в тези територии. Но тази мярка на императора не дала резултат и той решил да организира нов поход срещу България.

 Походът започнал през май 811 г., като в него участвало най-близкото обкръжение на императора начело със сина му Ставракий. Никифор I Геник повел 60-хилядна армия с единственото намерение да завладее България.

 За са спаси страната от разорение, кан Крум на два пъти предложил мир на византийците, които високомерно отказали. Те преминали старопланинските проходи, разгромили два български отряда и се отправили към българската столица Плиска. Тя била превзета и унищожена. Дворците на българския хан и неговото съкровище били разграбени. Хронистът Михаил Сирийски съобщава: Диващината на Никифор стигнала чак дотам, че той заповядал да докарат техните ( на българите ) малки деца, да ги поставят на земята и да ги прегазят с кремъчни дикани за вършеене.

  Тогава кан Крум организирал войската си и наредил да се преградят и укрепят старопланинските проходи. Според изворите той привлякъл на своя страна аварски отряди, та дори и въоръжени жени участвали в борбата срещу византийците. Така опитът на ромеите да се оттеглят по пътя за Сердика бил осуетен. При завръщането си те били катастрофално разбити в Балкана. Съкрушителният удар върху тях се стоварил през нощта на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход, който бил предварително заварден от българите. Разположената на стан в прохода византийска армия била нападната и поголовно унищожена. В сражението бил убит и самият император Никифор I Геник.

 С обкованата отвътре със сребро чаша-череп на императора кан Крум пиел наздравица с прабългарските боили и със славянските князе. Според прабългарското езическо поверие, пиейки от черепа на победения, победителят си присвоявал неговата сила ( оренда ).

 По думите на Теофан Изповедник, в тази битка с българите цялата християнска красота загинала и вестта за поражението на византийската армия поразила византийския свят.

 Тежко ранен бил и императорския син Ставрикий, заради което абдикирал от престола и предоставил властта си на своя зет Михаил I Рангаве.

 Византия била парализирана от това поражение. Подобен погром Византийската империя не била преживявала никога дотогава - а и по-нататък.

  Кан Крум, след като организирал военните си сили през 812 г., започнал военно настъпление в Тракия, което продължило и през 813 г. и се разгърнало на широк фронт, стигайки до Струма.

 Само слухът, че Крум бил прехвърлил Стара планина и е слязъл в Тракия, всявал такъв ужас във византийското население, че хората напускали градовете си и бягали накъдето им видят очите, без да бъдат преследвани от някого. Обезлюдените крепости отваряли без бой вратите си.
 През 812г. българите превзели граничната крепост Девелт ( край Бургас ). Жителите му били преселени в България.
 След Девелт се предали Анхиало и Верея, после Никея, Проват и Филипополис, дори жителите на далечния град Филипи ( около днешна Драма ) се разбягали - дотам чак бил стигнал страхът от Крум!

 Въпреки тези победни действия кан Крум отново предложил мир на Византия през есента на 812 г. При това условията му били удивително скромни: той не искал нищо повече, освен да бъде възобновен договорът от 716 г., сключен между кан Тервел и император Теодосий III.

 Преговорите с византийската страна били поверени на славянския княз Драгомир. Но последвал отказ от страна на император Михаил I Рангаве и тогава кан Крум подновил военните действия.

 В началото на октомври обсадил Месемврия с машини и оръдия.

 На 4 ноември на небето се появила двойна комета във вид на две светещи луни, но по-малката луна се откъснала от по-голямата и кометата заприличала на човек с отсечена глава - и същия ден Месемврия, най-здравата византийска крепост на Черно море, се предала.

 След превземането на Месемврия хан Крум за четвърти път предложил мир на Византия, но в отговор на това предложение Михаил I събрал войски от всички провинции и потеглил с тях против България. Той бил изпратен тържествено от жителите на столицата, отправил се бодро към Одрин, но не щеш ли, на 4 май станало слънчево затъмнение и това ново знамение вселило страх и ужас сред войниците.

  Кан Крум също потеглил към Адрианипол ( Одрин ) и в началото на месец юни 813 г. двете армии се разположили една срещу друга и макар че византийците били десет пъти повече от българите, щом кан Крум се появил на белия си кон върху хълма край Версикиния, изплашените византийци

така силно побягнали, та Крум, изненадан, помислил, че това е някаква засада и възпрял за малко своите от преследване, но като видял, че те бягат неудържимо, започнал да ги преследва и избил голямо множество, а императорът, бягайки, се завърнал в Константинопол, като проклинал войските и военочалниците си и се кълнял, че се отказва от императорската власт - тъй пише Теофан Изповедник.

 Българската победа при Версикиния от 22 юни 813 г. още повече влошила положението на Византия и дала възможност на кан Крум да продължи настъплението си към нейната столица. Новият император Лъв V Арменец бил твърде енергичен и взел бързи мерки за отбрана на Константинопол, защото се очаквало нападение от българска страна. Самият Крум безпрепятствено се явил с войската си пред стените на столицата на 17 юли и така принудил византийците да започнат преговори за мир.

В дните на безбожния император Лъв V българите стигнали чак до вратите на столицата, без никой да излезе насреща им. 

И Крум според обичая си принесъл жертва много хора и добитък извън Златната врата. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приведстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. 

Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела върху него.

След като изпълнил всичките си желания, той обсадил града,оплячкосал околностите и поискал данък - злато, голямо количество одежди и известен брой отбрани девойки. 

- пише анонимен византийски хронист.

 Но Лъв V Арменец съставил коварен план за убийството на българския владетел по време на прегорите. Кан Крум обаче сам разкрил подлото намерение на византиеца. Гневът и яростта му били титанични!

 В отговор на тази измама той наредил да се сринат всички църкви, дворци и постройки, разположени в близката столична околност.

 После българите се втурнали по северните брегове на Мраморно море, сривайки крепостите Атира, Силиврия, Даонис, Ираклея, Родосто, Панион, Апрос и много други крепости.

 След това се спуснали към устието на Марица и тръгнали нагоре по тази река, рушейки всичко по пътя си и така стигнали до Адрианопол ( Одрин ). И тази непревземаема византийска крепост се предала.

 После паднали крепостите: Бурдизо, Димотика, Теодорополис, Теодосполис, Гариалас, Аркадиополис, Виза, Созопол, Вукелон, Скутарион и др.

 Били избити стотици хиляди хора, още повече били пленените. Всички тези пленници били откарани в България отвъд Дунав. През зимата на същата година Крум отново нахлул в Тракия, превзел непревзетите още крепости; разрушил, каквото не било разрушено; опустошил, каквото не било опустошено. Стигнал до Аркадиопол ( Люле Бургас ) и отвел оттам нови 50 хиляди пленници.

 От всички тези градове и крепости, които кан Крум превземал, задигал не само златото и хората - той натоварвал на коли всички статуи и мраморни стълбове и ги откарвал в столицата си. От тези стълбове (26 на брой) построил в Плиска пред ханския дворец триумфална колонада - на всяка колона било издълбано името на местността, където е станала победоносна битка, или името на превзетата крепост: Битката при Сяр; Битката при Тича; Битката при Версикиния...Крепост Димотика; Крепост Родосто; Крепост Месемврия; Крепост Адрианополис; Крепост Сердика...

На всичко това Константинопол гледал изплашено и безмълвно.

 Българското господство в Източна Тракия позволило на кан Крум да предприеме действия за завладяването на непревземаемата византийска столица.

 След завръщането си в България през зимните месеци на 814 г., той започнал подготовка за нов поход срещу Константинопол. Били изработени многобройни, внушителни и най-разнообразни обсадни машини и съоръжения. Във войската били привлечени масово славяни и авари.

 Сведенията на разузнавателните византийски отряди, пратени от император Лъв V да проучат подробно военните приготовления в България, причинили силна тревога в императорския двор.

 Но в навечерието на похода към Константинопол българският владетел умира, вероятно от сърдечен удар. Било 13 април 814 г.

 Военните успехи на кан Крум засилили неговата власт и авторитет като решаващ фактор в държавния живот. Завладяването на нови области увеличило значително неговата икономическа мощ и създало благоприятни условия за укрепването на върховната ханска власт не само сред прабългарите, но и сред славяните в държавата. Този процес намерил израз в издадените от Крум закони, които са първото писано законодателство, въведено като общовалидно за двете етнически групи. Сигурни данни за Крумовите закони се съдържат във византийската енциклопедия от Х век "Свидас".

 КРУМОВИ ЗАКОНИ: клеветничеството се наказвало със смърт, лъжата - също; кражбата - с отсичане на ръцете или на нозете; който се осмелял да даде храна на крадец (сиреч, който покровителствал престъпниците и крадците - това се отнасяло за съдиите) - отнемат му се имотите; на просяците да се дава малко, но достатъчно, за да не просят пак - който не постъпел така, веднага да се отнеме имотът му. Последният закон е явно социален, твърде странен и ранен за времето си, в него обаче има една тънкост, която може да не бъде забелязана от пръв поглед, а именно - неговата двойна насоченост: богатият, който не помага на бедните и не даде "малко, но достатъчно" - се наказва с отнемане на целия му имот, но и просякът, на когото е дадено "малко, но достатъчно" - няма право да проси пак. Т.е. законът е насочен както против липсата на състрадание, така и против безделието. И още, и още...

 В един по-общ смисъл, законодателството показва грижите на българския владетел за опазване на поданиците си от нравствена и морална разруха и на все още крехкия въртешно държавен стабилитет. С тази важна проява от своята вътрешно-държавна дейност кан Крум утвърдил ролята си на висш законодател.

 Освен пряката полза от съдебното им приложение, законите на Крум имали едно много по-голямо, обединително значение: в тогавашната държава са битували няколко етнически общости - българи, славяни, траки и пр., всяка със своето обичайно, племенно право, което, без съмнение, е пораждало конфликти, особено когато една от общностите е претендирала меродавно да бъде нейното обичайно право.

 Въвеждането на общи закони за всички правело поданиците на държавата равноправни.

 Това особено благоприятно засягало славяните, на които дотогава българите гледали като на подвластен народ. Издигайки славяните като равноправни граждани в българската държава, кан Крум им отварял и пътя към управлението наред с българите, с  което печелел на своя страна не само славяните, живеещи в пределите на България, но и славяните извън нея, които ден през ден се бунтували срещу игото на Византия и, естествено, България, където ще  бъдат свободни и равноправни, ставала мечта за тях. А присъединяването на тези славяни била най- важната и скорошна цел на кан Крум.

 За да премахне и външните различия между прабългари и славяни, той въвел като общо аварското облекло.

 След присъединяването на част от Тракия към българската държава, кан Крум въвел административни реформи, насочени към централизирането на държавната уредба и премахването на племенния принцип в управлението на страната. Сведения за настъпилите териториално-административни промени се съдържат в Хамбарлийския надпис на кан Крум (края на 813/814 г.), изсечен в чест на победите над Византия. Данните от надписа са свидетелство за разширяване правомощията на кана над завладените земи в Тракия.

 Въведените от кан Крум, макар и частични, териториално-административни реформи и общо законодателство отбелязват началото на процеса на централизация на българската държава. Тези положителни процеси, свързани с растежа на българската държава, намират своето още по-активно развитие през управлението на Крумовия син - кан Омуртаг.