Проходът Траянови врата - там, където стрелите на Самуиловите войници се оказали по-силни от ромейските копия

Има дати, записани със златни букви в българската история.  Такава е датата 17.08.986 г., когато в прохода "Траянови врата", наричан още "Българската клисура", бъдещият български цар Самуил обградил и подложил на безпощадна сеч огромната тридесет хилядна византийска армия.

 Самият император Василий II едва се спасил с бягство, а шатрата със съкровищата му остават в български ръце. 

А ето как се стига до тази грандиозна за времето си битка: 

 В края на Х в. между Византийската империя и България се води съдбоносна война. Императорът Василий II твърдо е решил да унищожи царството на българите, но Самуил му оказва достойна съпротива .

 През 986 г. василевсът опитал да прекъсне връзката между Източна и Западна България, като превземе крепостта "Средец" с огромната си армия. Обсадата била драматична и продължила 20 дни. Самуил обаче успял да пресече снабдяването с провизии и сред византийците настъпил глад. Също така българските защитници успели да опожарят стенобойните машини. Всичко това накарало Василий II да вдигне обсадата и да се запъти безславно на юг. 

През това време Самуил завзел планинските проходи и поставил засади от всички страни. 

Войската на Василий II спряла да нощува при крепостта "Щипон". През нощта голяма звезда осветила ромейския лагер и, пръскайки искри, паднала до самия окоп и угаснала. Ромеите възприели това като знамение, предвещаващо гибел. На другия ден, 17 август 986 г., те започнали отстъпление. 

През това време Самуил зорко следял придвижването им. И изведнъж, както се намирала в походна колона от лагера при "Щипон" до превала на "Траянови врата", византийската армия се оказала обкръжена.

Българите връхлетели внезапно и съкрушително!

След тази внушителна победа над Византия, цар Самуил успял да възвърне някогашната военна слава на българската държава и да я превърне отново в решаващ фактор на Балканския полуостров .

 Битката при "Траянови врата" било  най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. 

Който, като мен, иска да се потопи и да усети атмосферата на онзи славен ден отпреди 1032г. може да го направи много лесно, а именно като посети историческата местност.

"Траянови врата" е проход край гр. Ихтиман,  наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. 

В Античността наричали крепостта "Стенос", но по-късно, през Средновековието, попадайки в границите на България,  получава славянското име "Щипон".

Та, крепостта "Щипон" при прохода "Траянови врата" се намира на изключително достъпно място - само на 15км от гр.Костенец, на 64км от гр. София и 72км от гр. Пловдив, в близост до Автомагистрала "Тракия" в Средна гора.

 Крепостта е частично възстановена през 2015 г. по европейски проект,  изцяло в стила на древните строителни техники, с цел запазване на автентичния изглед на уникалното по рода си съоръжение .

 На място е изграден туристически информационен център,  малък музей, в който можете да видите макета на крепостта, изгледна площадка и 2 еко пътеки.

 Важността на прохода "Траянови врата", носещ в древността името "Суки", се определяла от преминаващият от тук главен по важност път пресичащ Балканския полуостров диагонално, от Белград до Цариград и носещ името "Via Diagonalis". 

Дневните римляни изграждат в прохода мрежа от укрепления, които да играят възпираща роля срещу всеки враг, нахлул в границата на империята и придвижващ се по "Via Diagonalis".

 Укрепленията в прохода, включвали три крепости и масивна триумфална арка, която била изградена на пътя, в най-високата точка на прохода.

 Арката била свързана с две от крепостите посредством крепостни стени като така се преграждала цялата клисура и преминаването ставало невъзможно за всеки враг.

 Важна част от тази изключителна охранителна система е и крепостта "Щипон", местоположението на която също не е случайно.  Крепостта била изградена върху възвишение,  даващо отлична възможност на защитниците да наблюдават не само портата с пътя, но и целия район наоколо.  Крепостта представлявала военен гарнизон,  побиращ около 120 души.

 Стените в оригинален вид са с дебелина 2,20м. и височина около 12м. При строежа й били използвани най-модерните методи при крепостната фортификация от края на IV век. 

 Главният северен вход на крепостта е фланкиран от две петоъгълни островърхи кули. Те го правят уникален за целия Балкански полуостров. 

 Крепостта има форма на неправилен правоъгълник и от юг е охранявана от една също толкова внушителна триъгълна кула.

 Освен главния вход, тази могъща твърдина разполага с още пет по-малки врати, разположени стратегически на всяка една от трите кули и двете надлъжни стени.

 С особено значение за военния гарнизон е уникално водно съоръжение,  както и тайният проход, представляващ тунел (дълъг 60 крачки), минаващ под източната стена и достигащ до реката, от където войниците са се снабдявали с вода и са могли да напускат крепостта при нужда. 

 Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си.

 Друг архитектурен елемент,  който отличава "Щипон" е аркадата, която заобикаля вътрешния двор от всички страни и придава на съоръжението един представителен и красив облик.

Нищо повече не мога да Ви разкажа за прохода "Траянови врата" и крепостта "Щипон", но мили хора, разходете се до това прекрасно място! Доведете децата си! Разкажете им за цар Самуил и за това как точно тук, преди толкова много години, българските стрели са победили ромейските копия!!! А на края им хванете по един гущер! :) 

Няма да съжалявате!