Любен Каравелов ли предаде Левски?
1. Книжата.
Из съдебните протоколи:
Вутьо Ветьов от Видраре упорито повтарял в
съда:
– Видях го: Левски хвана момчето и заби камата в
корема му!
Според шериата и тогавашните турски закони за
убийство се присъждало смърт, а и за турския съд било изгодно да изкара Левски
криминален престъпник – Левски знаел това и затова категорично и докрай отричал:
– Не
познавам този човек, той лъже!
Вутьо чак се разплака от обида:
– Каква полза имам да лъжа бе, Дяконе? - и още
по-подробно обяснил на съда: – Той дори улови момчето с лявата си ръка, опря го
до стената и го удари с дясната си ръка. И ръката му беше кървава до лакътя.
– Дяконе, ти чу ли какво каза Вутьо Ветьов,
какво ще кажеш ти?- попитал председателят на съда генерал Али Саиб паша.
– Никога
не съм виждал този човек – отвърнал Левски.
– Дяконе,
защо отричаш? – усмихнал се Али Саиб паша – Ето всичките ти писма.
И
Али Саиб изтърси пред Левски чувалът с книжата: писмата, протоколите и уставите
се разпиляха по пода близо до краката му - това наистина били писмата му,
писани до Букурещкия революционен централен комитет и лично до Каравелов.
Левски онемял – не вярвал на очите си! И в
главата му проехтели думите, които някой си му бил прошепнал преди 2 години:
– Брате Левски, без да се усетиш, Каравелов
ще те предаде… (Из писмо на Левски до Данаил Попов, 28 декември 1871г.)
Сигурно сте смаяни? Овладейте се! Какво всъщност
се бе случило?
Никола Обретенов пише: Когато уловиха
Димитър Общи и почнаха да го съдят в София, той беше изказал не само Левски, но
и Любен Каравелов като председател на Централния комитет в Букурещ. Тогава
съдът взе решение да изиска Каравелова от румънското правителство и да го съди
заедно с Общия. Румънското правителство, макар и васално на турското, не искаше
да предаде Каравелова, затова накара букурещкия префект да извика българския
революционер и да му предложи да замине за някъде…
Каравелов мислил, мислил и най-после
казал, че ще замине за Белград в Сърбия.
През това време Наталия, жената на Каравелов,
събирала по-важната кореспонденция между Левски и Каравелов в един чувал и като
сръбкиня, предава я за по-сигурно в сръбското консулато.
Чувалът обаче бил откраднат от консулатото и продаден
(за 2000 гроша!!!) на турския комисар в Букурещ!!! Тоя пък го праща в София на
извънредния съд.
Че това не е било слух и празни приказки,
както се мъчат да представят случая някои историци, свидетелстват официалните
съдебни протоколи - там няколко пъти се споменава за тези документи; че е
заловен архивът пише и виенският вестник „Neue
Freie Presse”, коментирайки процеса; не става ли дума за
същите документи и в писмото на самия Каравелов: „Всичко се е уловило: писма, устави,
окръжни и прочие, всичко е в турски ръце“?
Али
Саиб взима едно от писмата, подава го на хаджи Иванчо хаджи Пенчович и му казва:
– Чети, хаджи!
Хаджи Иванчо разгръща писмото и зачита:
– „Бае
Любене… Не умря изведнъж, захвана да вика повече, ръгнах го още веднъж, за да
не се мъчи и да не може да каже какви са били…“ (Из писмо на
Левски до Каравелов)
Установява
се, че Левски е убил слугата в една къща в Ловеч, за да попречи да бъде
хванат от властите. Поради което, въз основа на султанския закон, се
наказва със смърт чрез обесване.
2. Странните
действия на Каравелов след смъртта на Левски.
След смъртта на Левски последвали странни
действия на Каравелов.
След започването на процеса срещу Левски в
София, Каравелов спрял да издава вестник „Свобода“ и побягнал в Сърбия.
На
1 февруари се завърнал в Букурещ и за да не остане БРЦК без свой печатен орган,
веднага като продължение на „Свобода“, се заловил да издава вестник „Независимост“.
Първият
брой излязъл на 23 февруари (стар стил) 1873г. – 17 дни след обесването на
Левски.
Сигурно
вече си мислите, че още в първия този брой на вестника Каравелов, за да излее
мъката си по загиналия приятел и за да утеши отчаяния български народ, ще
напише с присъщото си огнено и патриотично перо величествен и сърцераздирателен
реквием на Апостола? Но да избършем сълзите – за Левски в този брой на вестника
няма нито дума!
Още
по-учудващо е, че за Левски няма ни дума и в следващите 16 броя на вестника - той
излизал веднъж седмично, значи 4 месеца пълно мълчание: все едно нищо не се
било случило, все едно, че такъв човек, наречен Левски, не е съществувал.
Голямото мълчание, с което революционният
печат отминава, неговото залавяне и обесване, прави странно впечатление
– недоумява и изследователят на тази епоха професор Унджиев.
Още
по-странно е, че за процеса и за Левски пишат, макар кратко и пренебрежително.
протурският вестник „Турция“ в Цариград и правителственият „Дунав“ в Русе още в
началото на февруари, и споменават вече виенски вестник „Neue Freie Presse”,
а революционният наш печат мълчaл!
Толкова незначително събитие ли наистина е
било залавянето, съденето и обесването на Дякона? Толкова маловажна личност ли
е бил той за своето време, че не е заслужавал вниманието дори и на съратника си
Каравелов?
Или
Каравелов е мълчал от страх? Страх от какво?!
И
чак в началото на юни 1873г. – 4 месеца след обесването на Дякона, Каравелов
съобщава, поразяваща новина:
„Научаваме
са из достоверен източник, че покойни Васил Левски е предаден от двама ловчелие.
Един от тях, по име Добре, е механджия, а другият, по име Пано Петков е обявлен
чапкъниц. Това известие се потвърждава с множество факти. Тука е помешан и един
поп, но ние и до днес още не сме известни доколко е голямо неговото
предателство.“
На
11 август – половин година след издъхването на Дякона – във вестник „Независимост“,
най-сетне се появява дописка, която описва последните му дни. Последните му дни:
Из
България ни являват за смъртта на покойния Васил Левски следущото: „Левски беше страшно мъчен. Когато той
беше затворен в казармата, то низамите, по повелението на пашата му извадили един
по един всичките зъби. Месата му са били късани с клещи парче по парче(…)
Левски е обесен полумъртъв. Вечна му памят!“.
Описаната
сцена, вярна или невярна, страшно напомня бичуването и мъките на Исус. Това не
е случайно. Това трябвало да подсили низостта и гнусното предателство на Юда – и
той, българският Юда се явява моментално във втората дописка, която следва
веднага след първата:
Плевен, 2 Августа. Позитивно вече се знае, че
Васил Левски е предаден от поп Кръстя… У поп Кръстя имало 100 лири Василеви
пари - те били най-главната причина, която е накарала черковния служител да
продаде една християнска душа на турските джелати.(...)Всеки българин го нарича
Юда и го презира. Презират го даже и турците...
На
24 март 1874г. в „Независимост“ се появява трета дописка - пак за предателя на
Левски:
Познатият
вече предател и убиец на покойния Васил Левски в последно време е станал
официален шпионин. Аз говоря за поп Кръстя…
На
10 август 1874г. в „Независимост“ се появява четвърта дописка за предателя:
Из
Ловеч являват, че поп Кръстьо, който преди година и половина предаде на турците
своето стадо (…) е проклет от Бога, но той мълчи като черен гроб и върви из
пътя като подивял.
Както виждате, не самата гибел на Левски, а
кой е предателят му не дава покой на Каравелов година, година и половина
и през цялото това време чрез вестника си той все по-свирепо твърди, че
предателят на Левски е не някой друг, а поп Кръстю!
Човек
би си казал: от любов към Дякона е, любовта към погубения приятел избухва в омраза
към предателя му – какво по-естествено?
Но май
причината е малко по-друга.
поп
Кръстьо
3. Разказът
на Наталия Каравелова, съпругата на Каравелов.
Наталия
Каравелова
През 1907г., 33-34 години след тези
събития, Наталия Каравелова разказва на Константин Величков нещо твърде
интересно:
Гледам
по едно време Либен стана съвсем кахърен. Така склонен и в най-голяма тъга да
пее, сега беше мрачен и невесел и аз не можех да отгадая сама, ни да изкопча от
него откъде идва това.
Най-сетне
един ден ми каза: „Виж, еди-кой си ме обвинява, че за 7000 жълтици съм предал Василя
на турците“.
Разбрах
тегобата му, защото мина и у мене. От тоя час нямах мира. Да обвиняват Либена в
предателство! Пък кой тогава ще бъде чист?
Кой
е бил този еди-кой си, който е обвинявал Любен в предателство? От
разказа на Наталия сега-засега разбираме, че това обвинение в предателство на
Левски е било голямата тегоба (мъка) на Каравелов.
Това наистина не е малка мъка и от тоя
час не само Наталия, но и Любен е нямал мира.
Как
може да докажеш, че не си предател (макар и неволен), особено като знаеш, а и
други вече знаят, къде е отишло чувалчето в архива и че именно този твой архив
е затегнал примката около врата на Дякона?
Има
само един начин: да докажеш, че друг е предателят.
И случаят с поп Кръстьо е добре дошъл за Каравелов.
Предател ли е попът, или не е – не знам. Достоверни ли са дописките в „Независимост“
или са измислени, кой и откъде е надничал да види как на поп Кръстя дали едно
аферим, едно горчиво кафе и 100 лири – е също неизвестно и загадъчно, но Каравелов
успял да убеди всички българи, че поп Кръстьо е българският Юда, който е предал
българския Исус за 100 златни турски лири – цената е по-висока от 30-те
сребърника на Юда Искариотски!
4. Ботев
и Каравелов се скарват на живот и смърт.
Още
една друга загадъчна история се случва по същото онова време: Ботев и Каравелов
се скарват на живот и смърт.
„Това
не е лична омраза или жажда за отмъщение…“ - пише Ботев.
А
какво е, дали не е нещо свързано пак със съдбата на прословутото чувалче с
архива?
Към края на април 1872г. в Румъния Ботев
попаднал в тъмница. Точно по същото време в Букурещ пристигнал Васил Левски за
Общото събранието на БРЦК. Първият въпрос на Дякона бил:
– Къде е Ботйов, приятелят ми от
воденицата?
Каравелов
мълчал, обадила се Наталия:
– Той е вече изгубен човек за всякаква
работа.(…) Пратили го при братята му във Фокшанския затвор.
Каравелов
измърморил:
– Язък му за таланта, затри го.
– Млад е, неопитен е, но този момък е гений
- рекъл Левски. - Н такива хора се прощава и от общество, и от история...
И Левски помолил Каравелов и Ценович да
гарантират за Ботев и да го освободят от затвора.
Освободили
го и тръгнал поетът пеша, нямал пукната пара, по пътя обувките му се продънили,
останал бос, краката му се подбили, не можел да върви…
Тъй
и не се срещна с Левски повече. Дяконът отдавна бил заминал за България, а
Ботев пристигнал в Букурещ в края на май – с остригана затворническа глава, бос,
дрипав, гладен и мръсен, почакал да мръкне и почукал на Каравеловата врата.
Наталия,
като го видяла, изпищяла:
– Тоз разбойник да не ми влиза в къщата!
Каравелов
се смилил, пуснал го да живее на тавана в печатницата. Там продължавал да живее
Ботев и през август 1874г. (повече от 2 години). Тогава Михаил Греков
пристигнал в Букурещ и се наложило за една нощ да преспи при Ботев. Ето
описанието на Ботевата спалня:
„...Що
е чаршаф - Ботевата спалня не знаеше, пък дюшекът му се състоеше от вехт юрган,
а и с друг такъв той се завиваше, като под главата си туряше вместо подглавка
вехто Каравелово палто (...) Всички тия принадлежности на Ботевата спалня бяха
толкова нечисти, че отвращение хващаше човека само от вида им.
Самата спалня беше широка около метър и
половина. Това бе коридорче с корнизи, по което някога е минавала стълба за
горния етаж.
Креватът на Ботев беше несложен: той бе пригодил
два отрязъка от чамова върлина, на тях бе поставил четири дъски и това бе
скъпоценният му креват.
Не
можах да спя дор съмне. От една страна, спалнята беше удушлива, пълна с
развален въздух - изпаренията на типографско мастило, мазилката на машината
даваха отвратителна воня, и трето - спалнята на Ботева беше пълна, препълнена с
хиляди паразити, що забиха жилото си в телото ми, бълхите бяха по-милостиви към
мене, ала дървениците…що е милост не знаеха…
На
сутринта Греков казал на Ботев:
– Поете, не разбирам защо си се осъдил на
подобен живот?
Поетът
отвърнал:
– Любен се обхожда с мен жестоко. Дал ми е
в заем пари и иска душата ми да изкара.
Другояче представил нещата Каравелов:
– Ботев е способен по цели дни да се
весели, да пее песни, но не и да работи, от работа той бяга като от чума.
В
това време Ботев влязъл в печатницата. Щом се мярнал пред очите на Каравелов,
те пламнали, гръм и мълния, изпълнили големия салон:
– Надзел си 300 франка. Кога ще ги
изплатиш или мислиш, че парите у мен извират?
Ботевото самолюбие било силно наранено и
той почнал да плаче:
– Ще ти ги отработя, потърпи.
Михаил
Греков пише буквално: „той почна да плаче, но Каравелов беше неумолим и
продължаваше да кряска с висок глас:
– Кога ще стане това, нали те знам аз тебе…“
Къща
на братята Солакоглу в гр. Букурещ на ул. „Мошилор” 134. През 1873 г. в нея се
настанява печатницата на Любен Каравелов.
И тъй нататък. Кой крив, кой прав - не
знам, но страшно е другото, което накрая Каравелов пошушнал на Греков:
- Постарай се ти, да се изолира Ботев и да
се направи присъствието му в заседанията на събранието невъзможно…
Тези думи на Каравелов са твърде
изненадващи. Между двамата още нищо особено не се бе случило. Какво е предчувствал
Каравелов? Че това момче, което той ругае из печатницата ще стане негов
съперник?
Ненадейно на 12 октомври 1874г. Каравелов
съобщило във в. „Независимост“: „Аз съм принуден от самите обстоятелства да
напусна досегашното си за занятие“.
Оттеглянето на Каравелов от революционното поприще било сякаш за Ботев знак да действа:
После
преставането на „Независимост“ не остана почти никаква възможност, за да могат
да се изказват болките и страданията на нашия народ, не остана никаква
възможност да се поддържа онзи революционен дух (...)
Какво трябваше да се прави? Да се мълчи ли?
Но мълчанието би било престъпление за всеки един човек, който обича себе си,
народа си и отечеството си.
И
ето, в името на тая любов ние развяваме своето „Знаме“.
Пътищата на двамата мъже засега тихо се
разминавали.
Каравелов започнал да издава вестник „Знание“,
където заявил, че не желае да се меша в никакви политически дела.
Все още нежно Ботев го репликирал:
(…) Единственото спасение за нашия народ
се състои в революцията. Който има уши - нека чуе!
Каравелов
много добре го чул и скрито взел да се готви за решителната хладка със своя наперен
съперник, подир когото се юрнала жадната за бунтовни думи емиграция.
Така, на поредното събрание на БРЦК,
състояло се навръх Коледа 26 декември 1874г. – точно 2 години след залавянето
на Левски, Каравелов направил всичко възможно пак да бъде избран за
председател, вкарвайки в събранието свои богати хора, за да гласуват за него.
Той поискал неограничени правомощия и най-важното – сам да влиза в споразумения
с други държави и правителства.
Това възбуди ропот и недоверие
– пише Ботев до Иван Драсов.
Масло
в огъня наляло предложението на Каравелов БРЦК да се пренесе в Белград –
станало ясно като бял ден, че той искал да подчини българското революционно
движение на сръбското правителство.
Избухнал скандал, събранието се разтурило.
Ново
събрание било насрочено за месец март 1875г. Междувременно се случила една
твърде мистериозна случка:
5. Случката
с револверите.
Тя е описана от мнозина, а и от самия
Ботев:
„По коледното събрание Волов бил
донесъл някоя друга пара, за да си купи револвери. Парите той оставил на Каравелов
и си заминува. После няколко деня у Каравелова се донесе едно сандъче и на Ботйова
се заповяда да го адресира до Димитра в Гюргево. Аз направих това без да зная
нито колко са револверите, нито кой ги е купил, нито за де ще се изпровождат.
Това беше за мене мистицизъм, защото никой не ми казваше и аз никого не питах.“
„Ботев
ги предава на железницата – разказва нататък
Никола Обретенов,– заявявайки, че в сандъчето има свещи; в Гюргево обаче се усъмнили
в тежкото сандъче и го отворили. Полицията потърсила изпращача, сиреч Каравелова“.
„След
няколко деня у нас се яви тукашният пръв прокурор и подири Каравелова. Каравелов
показа голямо малодушие, той се уплаши и аз бях принуден да взема всичко отгоре
си“ – пише скромно Ботев.
Тогава изглежда пак са арестували Ботев.
Генералният
прокурор ми каза, че щели да ме съдят, пише той и в него се загнездило
страшното съмнение, че Каравелов и хората му щяха да ме изпроводят във
влашките рудници, но не успяха. Струната между мен и Каравелова се скъса вече
окончателно.
6. Конфликтът
между Ботев и Каравелов.
Конфликтът между двамата мъже назрявал като цирей. И един ден…
…Един ден – разказва Любица, дъщерята на
Димитър Ценович,– когато бяха сами Любен
Каравелов и Христо Ботев, не знам за какво са се скарали, та се стигнало до
бой, в който взема участие и Ната, Каравеловата жена (...) Ботев изгубил
съзнание и паднал на пода. А в същото време случайно влиза доктор Чобанов, та
му даде първа помощ да се свести.
Каква е била причината да се стигне не само до
тези махленски свади, но и до това, че Каравелов конфискувал и изгорил
поредният брой на Ботевия вестник „Знаме“ (който се печатал в неговата
печатница, уж понеже Ботев не му бил платил), а Ботев пратил Бенковски да убие
Каравелова, но Стоян Заимов го
разкандърдисал, после пък Стамболов гонил горкия Любен с пищов из печатницата?
Тази вражда внасяла
раздор и сред емиграцията, хвърляла кал върху цялото революционно движение.
Напразно се опитвали да ги помирят – не, и двамата били смъртно обидени един на
друг!
Едва ли причината
за това е била, че Ботев имаше буен, избухлив темперамент и беше несдържан и
в словах и в целях и че искаше да свали Каравелова от пиедестала
му, за да му вземе мястото – председател на Централния революционен комитет.
( думи на Стефан Стамболов);
нито пък това, че Каравелов
правел всичко възможно да не се състои поредното събрание на БРЦК, защото знаел,
че ще е краят на неговото 15 -годишно председателство.
Ботев все пак имал някакви причини да извика:
–
Аз няма да му простя нито едно от неговите политически подлости!
(В негово писмо до Драсов) – сиреч ренегатството му, изгарянето на вестника,
ареста заради случката с револверите, а и униженията преди това в печатницата.
А Каравелов? Каква е била смъртната обида,
която не може да прости на Ботев?
Спомняте ли си
разказа Наталия Каравелова: По едно време Либен стана съвсем кахърен, мрачен
и невесел… най-сетне 1 ден ми каза: „Виж, еди-кой си ме обвинява, че съм предал
Василя на турците“.
Никъде досега – в никакви документи, в никакъв
вестник, в ничии спомени за подобно обвинение не бе срещната нито дума. Но да
го разказва Наталия чак през 1907г., след повече от 30 години – значи се е
случило, такова нещо не се забравя!
И може би тук е тайната на разпрата: възможно
ли е Ботев да е онзи „еди-кой си“?
Той, както Никола Обретенов
и много от други е знаел, разбира се, за прословутото чувалче с архива на Каравелов,
попаднал в софийския съд. Вината на Каравелов била неволна и
Ботев, както и другите деликатно и дълго е мълчал от уважение към Каравелов, докато
един ден началото на тази история се повторило:
Актовете и протоколите от първото събрание
не съществуват вече! – писал Ботев на Иван Драсов. (като станала „данданата“
с револверите, уплашеният Каравелов ги бил дал на някои си Адженов уж да ги
скрие, а те от него изчезнали – също както преди 2 години бе дал архива си на
сръбското консулато...).
Унищожени документи все пак не е толкова
страшно, но у Каравелова има документи – биел тревога Ботев, – които
могат да повредят много на народа ни, ако той някой път движим от своя гняв или
подъл интерес, се реши да ги изпрати на турците, както изпрати онези
документи преди 2 години, които обесиха Дякона! –
можел ли е Ботев в яда си при някоя свада с Каравелов
да му извика тези думи, които дълго е таил в душата си?
Би могъл – и още как? Предателството, волно и неволно,
не се прощава никога.
Но и обвинението в предателство, вярно или
невярно, също до смърт не се прощава.
И може би затова всички опити да помирят Каравелова
с Ботев и Ботева Каравелов са били напразни.
Да напише стихотворение, поетът има различен
подтик: в повечето случаи пряк – импулсивен, понякога случаен, често пъти
асоциативен.
Дали е случайно, че точно по време на скандала
си с Каравелов Ботев започва трескаво да хвърля в тефтерчето си творението за
Васил Левски? Минали са 3 години от обесването му, цели 2 години поетът стих не
е написал – и изведнъж…
И защо точно за обесването му пише? Може би
поетическият му гений е бил разбуден от това закъсняло черно подозрение, че Каравелов
е виновен за обесването на Левски? Оттук е отчаянието, оттук е зловещият грак,
оттук е плачът надежден...
Изготвила:
Добринка Теничева
Използвана
литература: Ст. Цанев, „Български хроники“, том 2.
Коментари
Публикуване на коментар