Кюстендил - военната столица на България през Първата световна Война (1914-1918)

 

От часовете по история знаем, че войните са сериозно изпитание в човешкото битие. През века след Наполеоновите, в Европа се водят още множество въоръжени конфликти. Подир поредния руско-турски сблъсък през 1878г. на световната карта се появява възстановената българска държава. Берлинският договор от същата година обаче разсича съдбоносно българското землище. На Балканския полуостров се появява автономно Княжество България и автономната област Източна Румелия. Суверенитетът им остава под контрола на султана; Македония и част от Одринска Тракия са върнати на Османската империя; Северна Добруджа е придадена към Румъния, а Пиротско и Вранско – към Кралство Сърбия.

От тази изходна позиция започва борбата на българския народ за обединение в една държава, която се превръща в основен приоритет на Третото българско царство. За реализирането на тази цел държавата води 5 войни, сред които Първата и Втората световни – най-величавите, продължителни и кървави усилия на нацията за постигането на своя идеал.

В югозападните предели на свободната част на Отечеството стои Кюстендилският край, наречен „Вратата към Македония“. Върху него пада значителна част от тежестта на освободителната борба. В периода на Първата световна война (1915-1918) на Кюстендил приютява най-висшата военна институция на държавата. На 14 октомври 1915г. в него се разполага Главната квартира на Действащата армия. Градът се превръща във военна столица на България. С идването на военният елит Кюстендил заема важно място не само на картата на държавата, а и на полуострова и континента. В чертите му се дискутират теми и се вземат решения, които резонират върху хода на Първата световна война.

Погромът и примирието от 29 септември 1918г. изваждат България от световния конфликт. Оцелелите бойни части се прибират в Кюстендил и района. Загиналите остават по бойните поля. До берлинската и букурещката се появява ньойската бразда. До вратата към Македония се появява още една – „Вратата към Западните покрайнини“.

България прави още един опит да осъществи националното си обединение през Втората световна война. Той е реализирана непълно и за кратко – за по-малко от 3 години. Зад границите на държавата остават компактни български маси.

Картата на България е очертана не с мастило, а с кръвта на българския народ. От нея лъха национално обединение, а нейната военна столица безспорно се намира в Кюстендил. Кюстендилци са защитавали достойно българските земи и са се борили за освобождението на тези останали под робство. Българският народ е изпращал своите синове и бащи с небивал ентусиазъм, с хора, музика, а войниците са носили най-хубавите си дрехи. След войните опоскана и бедна България е почела и паметта на загиналите като само в Кюстендилска област има почете от 100 паметника. 

Използвана литература: Ангел Джонев "Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война".